Живеем в чудно време! Хем вълнуващо, хем изморително, хем бавно, хем бързо... Чудно!
Цяла пролет бяхме вкъщи, знаете. Порасналите ми синове учеха дистанционно, аз помагах, пречех, суфлирах, мълчах си... Трудно!
После учебната година завърши и избягахме на вилата. Вилата, която бяхме изоставили за близо 15 години със спорадични подобрения, колкото да не е наистина отблъскваща. Преди две години сменихме част от дограмата, преди една година - и другата част, а на втория етаж сложихме нова настилка, защото преди имаше балатум. Но въпреки незначителните грижи през годините, тя беше чакала да я обикнем отново и беше устояла на времето, както бе могла.
В началото на лятото се оказа, че имаме съсели на тавана, че имаме нови прозорци за дооправяне, че имаме нужда от ремонт на покрива. И от много, ама наистина много други неща. Навсякъде.
Имахме нужда от почистване, подреждане, поизхвърляне. Хммм...
Отсега ще кажа - егати лятото беше! Децата казаха "Направо се съсипахме от работа!", обаче не искаха лятото на вилата да свършва. И аз не исках, за първи път от 35 години.
Най-голямото ми постижение беше, че "обърнах прозорците". Нали знаете в какво състояние монтажистите оставят новопоставената дограма? Не? В грозно състояние. Затова някой трябва да я "обърне". И не мислете, че това е някаква проста работа - "само тука малко да се позамаже и готово", нито че е някаква евтина работа. Не! Нужни са поне два дни за всеки прозорец, защото има технологично време - запълване, съхнене, шпакловане, съхнене, шлайфане, почистване, боядисване и т.н. Да не говорим за цената - ако искате да стане добре, ще повикате добър майстор и добре ще му заплатите.
Преди две години установих, че обръщането струва колкото 50% от цената на новата дограма и реших да се науча да го правя. Инвестиция в знания и умения - най-доброто, което можете да направите в който и да е момент от живота! И така, когато преди две години вкъщи дойде майстор Александър да ни обръща новите апартаментски прозорци (наистина сърдечно го препоръчвам! ако искате координати - пишете в коментарите), го помолих да ми позволи да го гледам и да му задавам въпроси, за да се науча да го правя това "обръщане". И той ми позволи, дори май му беше приятно, показваше ми какво и как, обясняваше защо точно така, каза ми какви са всички материали, които ползва, защо е избрал точно тези инструменти, а аз записвах, снимах и се научих. Ти да видиш! А мога да науча и вас!
Ноо... да се върнем на вилата...
Дворът беше обрасъл с треви, храсти, малки дървета...
Самата сграда беше тъжна - празна, студена, непроветрена, цялата пълна с паяжини и калинки.
И започнахме - почистихме къщата, дообзаведохме стаите с най-нужното, окосихме тревата, изкоренихме храстите, изрязахме самораслите дръвчетата. Това ни отне две-три седмици. И тогава водата в кладенеца ни свърши, а на хидрофорната помпа, която не обича да работи с въздух, й се стопиха турбината и дифузьора, защото са от някакъв полимер (нарочно - за да не ръждясват от водата). Поръчах дъжд. Дъждът дойде и напълни кладенеца след няколко дни. Купихме нова помпа, а за старата поръчахме резервни части на мястото на стопените. Сега имаме две работещи помпи. Токът спираше, машини и инструменти се чупеха, работната количка скърцаше ли скърцаше, но ние не се отказвахме. Мускулната треска, нараняванията, синините не ни плашат нас (!), само малко ни забавят.
После се развали потопяемата помпа и пак нямашме вода за известно време...
Юли свърши и дойде август. Купихме градински мебели - чудно намалени, от МЕТРО, добре че бяхме първи в магазина в уречения ден, че бройките бяха точно две. Поправихме голямата люлка, закачихме още три люлки, защото колкото и да има, никога не са достатъчно. Според мен и моите деца, люлки трябва да има на всеки ъгъл, така че да можеш да поспреш, да си починеш, да се полюлееш, да се поразведриш и тогава да продължиш по пътя си или по работата си.
Това лято установих, че колкото повече работа върши човек, толкова по-малко време му остава за снимане на "преди" и "след", да не кажа, че направо не се и сеща за това. Но се постарах да подбера няколко снимки специално за този пост.
Сложихме дизайнерска къщичка за птички:
Докато ние работехме по двора и в къщата, една стара дюля (тук на заден план) отглеждаше любмите ни дюли:
За да ни награди в края на есента с това:
Имаме люлки. Имаме дюли. Имаме любов.