Преди близо три години се запознах с една прекрасна млада дама - Йовка. Посетих организираното от Шмиргела Ателие за работа с вълна и просто я видях и "познах". Тя очакваше своите непознати ученички и ме посрещна с толкова топла усмивка, че не можах да не се влюбя в нея =)
И, както става понякога в отношенията ученик-учител, скоро й бях абсолютен фен, но по-важното е, че оставам такъв и до днес, защото Йовка не се променя - от нея постоянно струи светлина. И това би било лесно разбираемо, ако ежедневието й беше безгрижно, но то не е такова. Трудно ми е да се сетя за друг човек с толкова много ангажименти. При това не само работни, а и лични, и семейни. Но, ще спра дотук, защото усещам как страните й поруменяват от притеснение.
На първото ателие с г-жа Учителката, тя ни научи да правим разни по-простички елементи от вълна, но за третото или четвъртото занятие беше приготвила предизвикателство - да направим пано от вълна.
Паната от вълна не са проста или бърза работа. Има доста планиране, доста "месене" и доста стоене прав. Но КАКВО да "нарисувам" на моето пано?! "Направете каквото искате", каза тя. Ами сега?! Останалите ученички започнаха да правят цветя или рибки или просто завъртулки някакви, а на мен все ми се въртеше в главата темата, която ме занимаваше през онези дни - преходността на нещата и красотата на тази преходност. Абстрактно, ще кажете, а и никак не се връзва с нещо толкова материално и земно като вълната... Но скоро ми хрумна как да изобразя тази голяма тема.
Сакура! или サクラ
Японското черешово дърво, наред с много друго, символизира и мимолетността на живота, а за мен това означава, че където има край, има и ново начало.
Но да се върна на паното - нямам много ранни снимки от процеса на изработване, но ето тук се вижда основата - пейзаж с черешово дърво, а в далечината и планината Фуджи със заснежен връх. По-бледите цветове са част от основата, а по-ярко розовите са от листа пресован филц (дебелина 2 мм).
Добавям още цветове и окапали листенца:
Размествам, намествам и започвам да пришивам цветовете от пресован филц, така че да наподобя тичинките на черешовия цвят:
Гледам и ми изглежда много двуизмерно, за да не кажа сплескано... Затова правя няколко черешови цвята и няколко пъпки с техниката иглонабиване. Пазете пръстите - специалната игла, с която се набиват нишките вълна са много подли!
Ето малко разяснения кое какво е на снимката по-долу:
1 - Черешов цвят, който е сплъстен заедно с фона и дървото и всичко, дори планината Фуджи,
2 - Черешов цвят от пресован филц (2 мм),
3 - Черешов цвят от вълна, която е оофрмена чрез иглонабиване,
4 - Цветна пъпка, отново чрез иглонабиване и
5 - Листенце от пресован филц (2 мм).
След това започвам да се чудя как да закача на стената готовото пано... Аха-а-а - зашивам с дебел конец и едър бод на шевната машина готовото пано върху парче пресован филц (дебелина 1мм):
Накрая опъвам и захващам с такер пресования филц върху готов подрамник (дебелина 4 см за повече триизмерност) и заковавам две закачалки на гърба (ахаа! малка подробност - след опъването и захващането с такер, изрязвам с макетен нож излишъка от филца отзад):
Скоро ще покажа и следващите пана, които направих - комплект от шест.
И, както става понякога в отношенията ученик-учител, скоро й бях абсолютен фен, но по-важното е, че оставам такъв и до днес, защото Йовка не се променя - от нея постоянно струи светлина. И това би било лесно разбираемо, ако ежедневието й беше безгрижно, но то не е такова. Трудно ми е да се сетя за друг човек с толкова много ангажименти. При това не само работни, а и лични, и семейни. Но, ще спра дотук, защото усещам как страните й поруменяват от притеснение.
На първото ателие с г-жа Учителката, тя ни научи да правим разни по-простички елементи от вълна, но за третото или четвъртото занятие беше приготвила предизвикателство - да направим пано от вълна.
Паната от вълна не са проста или бърза работа. Има доста планиране, доста "месене" и доста стоене прав. Но КАКВО да "нарисувам" на моето пано?! "Направете каквото искате", каза тя. Ами сега?! Останалите ученички започнаха да правят цветя или рибки или просто завъртулки някакви, а на мен все ми се въртеше в главата темата, която ме занимаваше през онези дни - преходността на нещата и красотата на тази преходност. Абстрактно, ще кажете, а и никак не се връзва с нещо толкова материално и земно като вълната... Но скоро ми хрумна как да изобразя тази голяма тема.
Сакура! или サクラ
Японското черешово дърво, наред с много друго, символизира и мимолетността на живота, а за мен това означава, че където има край, има и ново начало.
Но да се върна на паното - нямам много ранни снимки от процеса на изработване, но ето тук се вижда основата - пейзаж с черешово дърво, а в далечината и планината Фуджи със заснежен връх. По-бледите цветове са част от основата, а по-ярко розовите са от листа пресован филц (дебелина 2 мм).
Добавям още цветове и окапали листенца:
Размествам, намествам и започвам да пришивам цветовете от пресован филц, така че да наподобя тичинките на черешовия цвят:
Гледам и ми изглежда много двуизмерно, за да не кажа сплескано... Затова правя няколко черешови цвята и няколко пъпки с техниката иглонабиване. Пазете пръстите - специалната игла, с която се набиват нишките вълна са много подли!
Ето малко разяснения кое какво е на снимката по-долу:
1 - Черешов цвят, който е сплъстен заедно с фона и дървото и всичко, дори планината Фуджи,
2 - Черешов цвят от пресован филц (2 мм),
3 - Черешов цвят от вълна, която е оофрмена чрез иглонабиване,
4 - Цветна пъпка, отново чрез иглонабиване и
5 - Листенце от пресован филц (2 мм).
След това започвам да се чудя как да закача на стената готовото пано... Аха-а-а - зашивам с дебел конец и едър бод на шевната машина готовото пано върху парче пресован филц (дебелина 1мм):
Накрая опъвам и захващам с такер пресования филц върху готов подрамник (дебелина 4 см за повече триизмерност) и заковавам две закачалки на гърба (ахаа! малка подробност - след опъването и захващането с такер, изрязвам с макетен нож излишъка от филца отзад):
И сега - закачено на стената:
Скоро ще покажа и следващите пана, които направих - комплект от шест.