Преди година се оплаквах от липса на идеи за това какво да направя с красивия стар диван, който купих втора ръка.
На първо място, не ми харесва, когато има толкова много подвижни възглавници... Затова трябваше да минимизирам до крайност този дразнител. Но не знаех дали и как да го направя. И дълго време мислих, без особен резултат =) Дълго се чудих откъде да взема идея или по-добре - съвет, но отново без резултат, докато един ден... понеже съм изобретателна, написах мило, кратко писъмце на любимата ми Ким от Kim’s Upholstery, чийто канал в youtube е напълно задължителен за такива като мен! Питах я дали да направя това или онова с един такъв стар диван, а милата Ким ми отговори! При това се беше задълбочила в отговора, което още повече ме зарадва. По този начин, въобъжена с идея как ще изглежда новият ми стар диван, започнах да търся подходящите източници за материали.
Дамаската... Може би не всеки знае, че предлаганото разнообразие на нашия пазар може да не бъде задоволително, ако имаш малко "по-такъв" вкус. Като моя! Аз лично не го знаех, затова първо посетих традиционните магазини - такива за дамаски. В тях нямаше търсените платове. А, ако имаше нещо подобно, то беше на непоносима цена. Грубо бях изчислила, че ми трябват 12 метра едноцветен плат за вътрешната страна на дивана. Сега си представете, че трябваше да дам по над 90 лева за метър плат! Е, не е ли прекалено?! - риторичен въпрос.
Затова разпитах тук и там за алтернативни варианти и Йовка от Работилничка за чудеса ме заведе на две невероятни места - едното с "щокови платове от Англия", другото - склад за платове на Околовръстното на София...
Е, да си призная - определено предпочитам плат за 5-7 лв. на метър пред такъв за повече от 90 лева на метър... Да не говорим, че нямах никаква представа как ще се справя с тапицирането, та да хвърлям страшни суми за материали.
Ето ги щоковите ми платове:
Без да имам каквато и да е конкретна представа за това кой плат за какво ще ползвам, купих цялото "щоково" количество от тези два страхотни десена.
Може би тук ще е подходящо да вметна, че т.нар. щокови платове не са направени от някакви нови материали, като "лиосел", например, а са просто останали количества от стокови наличности. Трябва да призная, че ако човек се поинтересува, ще намери и такова значение на щок, но тук говорим за платове, а не за врати, все пак.
Но да се върна на моите платове - първия използвах за прекрасните ми трапезарни столове, а втория - за външната страна на новия стар диван. А най-хубавото е, че ми остана по малко и от двата плата =)
За платовете - толкова, но да не забравяме и за останалите материали, които се наложи да намеря, като например три дебелини дунапрен, вата, такер и телчета (и компресор назаем!), декоративни кабари, задънка, връв, още един плат за вътрешната страна на дивана, още един плат за декоративни цели... За радост на всички, близо 90% от нещата намерих на едно място - специализиран магазин за тапицери, който се казва простичко ДАМАСКИ и се намира в Красна поляна, в София. (Лирично отклонение, но не мога да се сдържа - много харесвам, когато някое заведение се нарича КЛИМАТИК или още по-цветно КЛИМАТИК! ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА!)
И понеже зная от опит, че човек не е склонен много да чете, а по-скоро да гледа, ето и някои снимки за илюстрация на забавната част от процеса по съживяване на дивана:
Малко разсъбличане:
Малко почистване от стари дунапрени и стар лак:
Малко разкрасяване с боя:
И много тапициране (около 5000 телчета с такера):
И коване на декоративни кабари:
За да се стигне до тук (снимките определено не са добри, но дават представа):
И така - някой да има стар, красив диван за реновиране? =)
На първо място, не ми харесва, когато има толкова много подвижни възглавници... Затова трябваше да минимизирам до крайност този дразнител. Но не знаех дали и как да го направя. И дълго време мислих, без особен резултат =) Дълго се чудих откъде да взема идея или по-добре - съвет, но отново без резултат, докато един ден... понеже съм изобретателна, написах мило, кратко писъмце на любимата ми Ким от Kim’s Upholstery, чийто канал в youtube е напълно задължителен за такива като мен! Питах я дали да направя това или онова с един такъв стар диван, а милата Ким ми отговори! При това се беше задълбочила в отговора, което още повече ме зарадва. По този начин, въобъжена с идея как ще изглежда новият ми стар диван, започнах да търся подходящите източници за материали.
Дамаската... Може би не всеки знае, че предлаганото разнообразие на нашия пазар може да не бъде задоволително, ако имаш малко "по-такъв" вкус. Като моя! Аз лично не го знаех, затова първо посетих традиционните магазини - такива за дамаски. В тях нямаше търсените платове. А, ако имаше нещо подобно, то беше на непоносима цена. Грубо бях изчислила, че ми трябват 12 метра едноцветен плат за вътрешната страна на дивана. Сега си представете, че трябваше да дам по над 90 лева за метър плат! Е, не е ли прекалено?! - риторичен въпрос.
Затова разпитах тук и там за алтернативни варианти и Йовка от Работилничка за чудеса ме заведе на две невероятни места - едното с "щокови платове от Англия", другото - склад за платове на Околовръстното на София...
Е, да си призная - определено предпочитам плат за 5-7 лв. на метър пред такъв за повече от 90 лева на метър... Да не говорим, че нямах никаква представа как ще се справя с тапицирането, та да хвърлям страшни суми за материали.
Ето ги щоковите ми платове:
Без да имам каквато и да е конкретна представа за това кой плат за какво ще ползвам, купих цялото "щоково" количество от тези два страхотни десена.
Може би тук ще е подходящо да вметна, че т.нар. щокови платове не са направени от някакви нови материали, като "лиосел", например, а са просто останали количества от стокови наличности. Трябва да призная, че ако човек се поинтересува, ще намери и такова значение на щок, но тук говорим за платове, а не за врати, все пак.
Но да се върна на моите платове - първия използвах за прекрасните ми трапезарни столове, а втория - за външната страна на новия стар диван. А най-хубавото е, че ми остана по малко и от двата плата =)
За платовете - толкова, но да не забравяме и за останалите материали, които се наложи да намеря, като например три дебелини дунапрен, вата, такер и телчета (и компресор назаем!), декоративни кабари, задънка, връв, още един плат за вътрешната страна на дивана, още един плат за декоративни цели... За радост на всички, близо 90% от нещата намерих на едно място - специализиран магазин за тапицери, който се казва простичко ДАМАСКИ и се намира в Красна поляна, в София. (Лирично отклонение, но не мога да се сдържа - много харесвам, когато някое заведение се нарича КЛИМАТИК или още по-цветно КЛИМАТИК! ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА!)
И понеже зная от опит, че човек не е склонен много да чете, а по-скоро да гледа, ето и някои снимки за илюстрация на забавната част от процеса по съживяване на дивана:
Малко разсъбличане:
Малко почистване от стари дунапрени и стар лак:
Малко разкрасяване с боя:
И много тапициране (около 5000 телчета с такера):
И коване на декоративни кабари:
За да се стигне до тук (снимките определено не са добри, но дават представа):
И така - някой да има стар, красив диван за реновиране? =)