От доста време се опитвам да се задържа достатъчно дълго пред компютъра, за да покажа как напредва работата ми по хубавите ми трапезарни столове, но... времето все не стигаше - ту някое дете ще е болно, ту спешно трябваше да се изчисти, изпере, сготви, приспи бебе или просто спешно да излезем навън в парка =)
Но, ето - дойде времето, когато всички спешности могат да почакат.
По препоръка на много тапицери, които са били така мили да качат онлайн (в youtube, например) своите клипове с насоки за претапициране, правих снимки на всяка стъпка от процеса, докато работих по столовете, за да не забравя какви са били специфичните подробности на оригиналната тапицерия на това, което преправям.
Ето и някои от тях по реда на работа.
Сложих стола да полегне на една работна маса... и махнах шевицата от облегалката - както от външната, така и от вътрешната страна.
Дръпнах поостарялата дамаска и под нея се показа грозното лице на стария стол:
За някого това може да е причина да се откаже от по-нататъшната работа, но мен само ме амбицира =)
И така, след почистване на ужасния стар дунапрен, който се беше превърнал в мазен прах, ето с какво разполагах:
... а именно - няколко хиляди телчета за вадене! Всъщност, истината е, че от едната страна на облегалката имаше само 80 телчета.
И след като махнах всичките от външната страна на облегалката на този конкретен, първи стол, "О, какво удовлетворение! Свърших 1/45-та част от работата!"
Ето как изглежда такова количество удовлетвореност:
Последва седалката:
Демотриране - лесно! Има само два винта.
Сваляне на дамаската - лесно! Дори не си заслужава снимането, но все пак:
Повдигане на завесата...
И - нищо ново! Мазен дунапрен, който се е превърнал почти в прах.
Всъщност, може би най-трудната част от този първи етап е именно премахването от дървото на залепналите по него материали.
Ето и малка илюстрация - по ръба на седалката, там, където е имало най-много натиск, дунапренът се е (буквално) смил, почти слял с дървото:
Следва вътрешната страна на облегалката:
Изненади липсват, но е важно да се запише каква е дебелината на съществуващия дунапрен (при тези столове беше 3 см), както и да се отбележи, че между дамаската и дунапрена има вата, която дава приятен обем и, съответно, опънатост на дамаската.
А това е и последната част от свалянето на старите материали:
Сега остава само да се махнат всички телчета, после да се свали боята и столовете щяха да са готови за боядисване и претапициране.
Зная, че това вече звучи лесно и приятно, но пък отнема време. =)
Но, ето - дойде времето, когато всички спешности могат да почакат.
По препоръка на много тапицери, които са били така мили да качат онлайн (в youtube, например) своите клипове с насоки за претапициране, правих снимки на всяка стъпка от процеса, докато работих по столовете, за да не забравя какви са били специфичните подробности на оригиналната тапицерия на това, което преправям.
Ето и някои от тях по реда на работа.
Сложих стола да полегне на една работна маса... и махнах шевицата от облегалката - както от външната, така и от вътрешната страна.
Дръпнах поостарялата дамаска и под нея се показа грозното лице на стария стол:
За някого това може да е причина да се откаже от по-нататъшната работа, но мен само ме амбицира =)
И така, след почистване на ужасния стар дунапрен, който се беше превърнал в мазен прах, ето с какво разполагах:
... а именно - няколко хиляди телчета за вадене! Всъщност, истината е, че от едната страна на облегалката имаше само 80 телчета.
И след като махнах всичките от външната страна на облегалката на този конкретен, първи стол, "О, какво удовлетворение! Свърших 1/45-та част от работата!"
Ето как изглежда такова количество удовлетвореност:
Последва седалката:
Демотриране - лесно! Има само два винта.
Сваляне на дамаската - лесно! Дори не си заслужава снимането, но все пак:
Повдигане на завесата...
И - нищо ново! Мазен дунапрен, който се е превърнал почти в прах.
Всъщност, може би най-трудната част от този първи етап е именно премахването от дървото на залепналите по него материали.
Ето и малка илюстрация - по ръба на седалката, там, където е имало най-много натиск, дунапренът се е (буквално) смил, почти слял с дървото:
Следва вътрешната страна на облегалката:
Изненади липсват, но е важно да се запише каква е дебелината на съществуващия дунапрен (при тези столове беше 3 см), както и да се отбележи, че между дамаската и дунапрена има вата, която дава приятен обем и, съответно, опънатост на дамаската.
А това е и последната част от свалянето на старите материали:
Сега остава само да се махнат всички телчета, после да се свали боята и столовете щяха да са готови за боядисване и претапициране.
Зная, че това вече звучи лесно и приятно, но пък отнема време. =)