Винаги, когато сме на вилата си спомням мойто детство, което май прекарах главно на вилата - търчане по двора, ловене на пеперуди, бране на цветя и билки, дялкане с ножче на всякакви клонки и дървени остатъци... У-у-у, за малко да забравя едно от любимите ми - когато си крадях по някой плод или зеленчук от градината на майка ми и без да го мия (ама как е възможно?!) го изяждах. Което пък ми напомни как един път си набрах свежа червена чушка - хрупкава и лъскава, която се оказа лютива. И, понеже не знаех какво да направя, тичах дълго из двора с отворена уста, та дано се проветри този лют вкус =)
Е, сега и моите деца тичат полуголи по двора - кой както може:
ловят (е, засега само по-големият, но рекордът му би всички мои рекорди - 23 хванати пеперуди и 23 пуснати) пеперуди и си крадат по нещо от градината.
И пак не мием нищо преди да го ядем =)))
Понякога, в редките мигове, когато децата се държат като деца, а не като побеснели животинчета, си мисля, че е прекрасно да имаш деца, на които да подариш малко от своето детство. Защото, с кого би могло да е по-приятно да споделиш съкровените си спомени от детството, ако не с децата си.
ловят (е, засега само по-големият, но рекордът му би всички мои рекорди - 23 хванати пеперуди и 23 пуснати) пеперуди и си крадат по нещо от градината.
И пак не мием нищо преди да го ядем =)))
Понякога, в редките мигове, когато децата се държат като деца, а не като побеснели животинчета, си мисля, че е прекрасно да имаш деца, на които да подариш малко от своето детство. Защото, с кого би могло да е по-приятно да споделиш съкровените си спомени от детството, ако не с децата си.