В началото на ноември 2011 попаднах на страшно симпатични бухали в блога на Jessica Levitt. Ама не просто страшно симпатични, ами невероятно симпатични, като се има предвид, че милата Jessica е била така мила да даде кройка, обяснения, хиляда снимки и т.н. (Ето самият пост)
Е, как да не ги направя?!
И така, в началото на декември вече имах семейство бухали у дома, снимах ги набързо и веднага се похвалих във ФБ на страничката на Фелт (ето ги конкретно листата филц), от където бях купила по-рано пресования филц за бухалите.
Вие не можете да знаете, но това са НАШИТЕ бухали, т.е. всеки от тях е аватар на всеки член на моето семейство.
Майката, т.е. аз, съм в розово, най-вляво.
Милият ми мъж е по-едрия господин с лилав пуловер, най-вдясно.
Помежду ни са, разбира се, двете ни сладки дечица - по-големият ни син, зодия Овен, разбира се с медал за първо място ;-)
И по-малкият син, който тогава беше на 3 месеца и все още не се беше проявил с нещо, е този с карираната ризка (все пак зодия Дева не може да е по анцуг, я!)
Няколко месеца по-късно, ето това е окончателният вид на нашите бухали:
Всички мъници придобиха по-бухалски поглед, за разлика от предишния изцъклен, а най-малкото бухалче (долу вляво) получи още един шев и голямо червено сърце. Чудите се защо точно сърце?! Защото детето ми е такова - любвеобилно, да не говорим, че се усмихва широко на всички каки още отсега...
Ноооо, къде живеят горките бухали, попита по-големият ми син. На някое дърво, отговорих. Направили са си гнездо сред клоните и там спят... И готвят?! - добави той. Да, сигурно готвят - се наложи да излъжа. Ама къде е това дърво? - въпросите просто не спираха. В гората - отговорих. Ама не, ТУК къде е дървото?!
Е, наложи се и дърво да направя. Ето го, има си и следа от отрязан клон:
А ето и всички малки и големи бухали, които са се прибрали вкъщи, на дървото:
А ако вие все още не сте се прибрали вкъщи, при семейството си - оставете работата и тръгвайте! =)